Световната здравна организация (СЗО) неочаквано промени дефиницията си за колективен имунитет, който възниква, когато достатъчно хора придобият имунитет срещу инфекциозно заболяване и по този начин спрат разпространението му. Когато броят на податливите е достатъчно нисък, и епидемията не може да се разрасне повече, се твърди, че е достигнат прагът на колективния имунитет.
Преди появата на ваксините целият колективен имунитет се е постигал чрез излагане на и възстановяване от инфекциозно заболяване. С широкото разпространение на ваксинацията, концепцията за колективен имунитет еволюира и включва не само естествено придобития имунитет след преболедуване, но и временно придобития имунитет, който може да възникне след ваксинацията.
СЗО обаче тихо, в стил Оруел, преразгледа тази концепция, като напълно премахна естествения имунитет от уравнението.
Предефиниране на колективния имунитет
През юни 2020 г. дефиницията на СЗО за колективния имунитет, публикувана на една от техните страници с въпроси и отговори за COVID-19, беше в съответствие с общоприетата концепция, която от десетилетия е стандарт за инфекциозни болести. Ето какво гласеше първоначалната, премахнатата от уеб сайта на СЗО, дефиниция:
„Колективният имунитет е непряката защита от инфекциозно заболяване, което се случва, когато популацията е имунизирана или чрез ваксинация, или на база имунитет, развит чрез предишна инфекция.“
Трябва да се отбележи, че „имунитет, развит чрез предишна инфекция“ е начинът, по който колективният имунитет действа откакто има хора на Земята. Имунната система не е предназначена за прилагане на ваксини върху нея. Тя е проектирана да работи в отговор на излагане на инфекциозен агент. Очевидно според СЗО това вече не е така. От октомври 2020 г., налице е тяхното актуализирано определение за колективен имунитет, което сега е „концепция, използвана за ваксинация“:
„Колективният имунитет“, известен също като „популационен имунитет“, е концепция, използвана за ваксинация, при която популацията може да бъде защитена от определен вирус, ако бъде достигнат праг на ваксинация. Колективният имунитет се постига чрез защита на хората от вирус, а не чрез излагането им на него.“
„Ваксините тренират имунната ни система да създава протеини, които се борят с болестите, известни като „антитела“, точно както би се случило, когато сме изложени на болест, но от решаващо значение е, че ваксините действат, без да ни разболяват. Ваксинираните хора са защитени от заразяване с това заболяване, както и от това да го предават, прекъсвайки всякакви вериги за трансмисията му.“
Това извращaване на науката предполага, че единственият начин за постигане на колективен имунитет е чрез ваксинация, което е откровено невярно. Такава фалшива информация ще обърка възприятията на обществото за това кое е вярно и кое е невярно, и ще всее заблуда, че единственият възможен начин човек да бъде в безопасност от заразяване е изкуствено да манипулира имунната си система.
Други медицински организации не са приели изкривеното определение на СЗО
Към момента на публикуване на статията други известни медицински организации не са се присъединили към изкривената дефиниция на СЗО за колективния имунитет. Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията например в своя Терминологичен речник за ваксини определят имунитета на общността, известен също като колективен имунитет, както следва:
„Ситуация, при която достатъчна част от населението е имунизирана срещу инфекциозно заболяване (чрез ваксинация и / или предишно заболяване), за да направи разпространението му от човек на човек малко вероятно. Дори на лица, които не са ваксинирани (като новородени и такива с хронични заболявания) се предлага известна защита, тъй като болестта има малка възможност да се разпространи в общността.“
На 6 януари 2020 г. Клиниката „Майо“ също заяви: „Има два пътя към колективния имунитет за COVID-19 – ваксини и инфекция“, отбелязвайки:
„Колективният имунитет може да бъде достигнат и когато достатъчен брой хора от населението са се възстановили след заразяване и са изработили антитела срещу бъдеща инфекция. Например тези, които са преживели пандемията от грип от 1918 г., по-късно са имунизирани срещу инфекция с грип H1N1, подтип на грип А.“
Д-р Ангел Десай, асоцииран редактор на JAMA Network Open (ежемесечно свободно списание на Американската медицинска организация), и д-р Маймюна Маджумдер от Бостънската детска болница към Харвардския медицински университет също обясняват, че колективният имунитет може да бъде постигнат чрез естествена инфекция и възстановяване:
„Колективният имунитет може да бъде постигнат или чрез инфекция и възстановяване, или чрез ваксинация… Постигането на колективен имунитет чрез инфекция разчита на достатъчно хора, заразени с болестта и възстановяващи се от нея, които развиват антитела срещу бъдеща инфекция.“
Естествено придобитият имунитет е по-дълготраен
Служители на общественото здравеопазване често заявяват, че ваксинацията ви дава шанс да придобиете имунитет срещу заболяване, без да се налага да се разболявате от него. Това, което те обикновено не споменават, освен рисковете, присъщи на всички ваксини, е, че полученият имунитет от ваксинация не е същият като този, постигнат естествено чрез инфекция.
Много ваксини не осигуряват дълготраен или доживотен имунитет. Ваксините дават само временен изкуствен имунитет и понякога не успяват да го направят. Ето защо са необходими допълнителни ваксинации. Барбара Лоу Фишър – съосновател и президент на Националния информационен център за ваксини (NVIC), обяснява защо това е толкова проблематично, използвайки примера за морбили:
„Това, което показва медицинската литература, е, че поколенията преди нас са придобили естествен имунитет, който е качествено по-добър и по-дълготраен от придобития с ваксина.“
„Придобитият с ваксина имунитет не е същият като естествено придобития имунитет. Това е проблемът от самото начало със създаването на тези ваксини. Те никога не са разбирали как да накарат ваксините точно да имитират естествено придобит имунитет.“
„Мисля, че най-шокиращата част, когато и да правя проучвания в медицинската литература, е липсата на знания за функционирането на имунната система, за това как инфекциите създават имунитет и как ваксините стимулират изкуствения имунитет.“
СЗО промени и дефиницията за „пандемия“
СЗО промени дефиницията за „пандемия“, така че се промени и това как класифицираме COVID-19. Оригиналната дефиниция на СЗО за пандемия от 1 май 2009 г. посочва едновременни епидемии в световен мащаб „с огромен брой смъртни случаи и заболявания“.
„Грипната пандемия се появява, когато се появи нов грипен вирус, срещу който човешката популация няма имунитет, което води до няколко едновременни епидемии по целия свят с огромен брой смъртни случаи и заболявания.“
Това определение беше променено през месеца, предшестващ пандемията от свински грип през 2009 г., премахвайки критериите за тежест и висока смъртност и оставяйки определението за пандемия като „световна епидемия от болест“.
Тази промяна в дефиницията позволи на СЗО да обяви свинския грип за пандемия, след като само 18 хил. души са починали от инфекцията в световен мащаб. По същия начин COVID-19 се популяризира като пандемия, въпреки данните, които сочат, че смъртността му не е по-висока от тази на сезонния грип.
Друг пример за подмяна на валидни истини от страна на СЗО е медийният брифинг през юни 2020 г., на който Мария ван Керхов – технически ръководител на СЗО за пандемията COVID-19, ясно заявява, че хората, които прекарват COVID-19 без симптоми, “рядко“ предават болестта на други. Само ден по-късно, на 9 юни 2020 г. д-р Майк Райън, изпълнителен директор на програмата на СЗО за извънредни ситуации, бързо се отрича от изявлението ѝ, казвайки, че думите ѝ са „погрешно тълкувани или може би не сме използвали най-елегантните думи, за да обясним това“.
„Фондация Бил и Мелинда Гейтс“ за тези, които не са наясно, е най-големият спонсор на СЗО, а Бил Гейтс, заедно с д-р Антъни Фаучи, директор на Националния институт по алергии и инфекциозни болести (NIAID), са сред заявилите, че животът няма да се нормализира без ваксина срещу COVID-19.
„Човечеството никога не е имало по-спешна задача от създаването на широк имунитет за коронавирус“, пише Гейтс в своя блог през април 2020 г. „Реално погледнато, за да се завърнем към нормалното, трябва да разработим безопасна, ефективна ваксина. Трябва да направим милиарди дози, трябва да ги доставим до всяка част на света и всичко това трябва да се случи възможно най-бързо.“
Гейтс дори сподели очакванията си, че „ваксината за COVID-19 ще стане част от рутинния имунизационен график на новородените“ и e записан да твърди, че Съединените щати се нуждаят от национална система за проследяване и наблюдение на заболяванията, която може да включва ваксинационен дневник, вграден в тялото на пациента (като невидима квантова татуировка, описана в публикация на Science Translation Medicine).
Ваксинационните паспорти, които ще бъдат добавени към приложенията за мобилни телефони, за да проследяват резултатите от PCR теста ви и наличието на ваксинация, вече са тук и се очаква да станат „широко достъпни“ през първата половина на 2021 г. Разпространението на широко наложената ваксинация срещу COVID-19, заедно с проследяването на резултатите от тестовете за COVID-19 и статуса на ваксинация, поражда опасения, че в бъдеще държавните органи ще разполагат с инструментите за биометрично наблюдение и допълнително проследяване и откриване.
Какво ще стане ако COVID-19, който причинява само незначителни симптоми при повечето хора – и не причинява симптоми при други – вече се е разпространил в общностите, така че е създал естествен колективен имунитет? СЗО бързо отхвърля тази възможност, като заявява:
„Опитите за достигане до „колективен имунитет“ чрез излагане на хората на вирус са научно проблематични и неетични. Оставянето на COVID-19 да се разпространява през популации от всяка възраст или здравословно състояние ще доведе до ненужни инфекции, страдания и смърт. По-голямата част от хората в повечето страни остават податливи на този вирус. Проучванията на глава от населението показват, че в повечето страни по-малко от 10 процента от населението е преболедувало COVID-19.“
Това противоречи на данните, които предполагат, че някои области може вече да са достигнали прага на стадния имунитет. Според “Ню Йорк Таймс“ повече от дузина учени са заявили в интервюта, че прагът на стадния имунитет за COVID-19 вероятно е 50 процента от населението или по-нисък. „Ако това е вярно, тогава може да е възможно коронавирусът да се преодолее по-бързо, отколкото сме мислили“, съобщава „Таймс“ и може би без нужда от ваксина.
Колективният имунитет се измерва, като се използва репродуктивно число или R-нула (R0), което е прогнозният брой нови инфекции, които могат да възникнат от един заразен човек. R0 под 1 (R1 означава, че се очаква 1 заразено лице да зарази 1 друго лице) показва, че случаите намаляват, докато R0 над 1 предполага, че случаите се увеличават.
Това обаче далеч не е точна наука, тъй като податливостта на човек към инфекция варира в зависимост от много фактори, включително неговото здраве, възраст и контакти в обществото. Първоначалните изчисления за постигане на прага на COVID-19 се основават на предположението, че всички имат еднаква податливост.
„В реалния живот не става така – казва пред „Таймс“ д-р Саад Омер, директор на Йейлския институт за глобално здраве. – Стадният имунитет може да варира от група до група и от субпопулация до субпопулация“ или дори по местонахождение.
Когато в уравнението се вземат предвид сценарии от реалния свят, прагът спада значително – между 10 до 20 процента според някои експерти. Всъщност както предполага „Таймс“, възможно е колективният имунитет за пандемията да се реализира “предсрочно“.
Изследователи от Оксфорд, Политехнически Институт Вирджиния и Ливърпулската школа по тропическа медицина са сред тези, които установяват, че когато се вземат предвид индивидуалните вариации в чувствителността и предразположението, прагът на стадния имунитет намалява до по-малко от 10 процента. С този брой и използвайки оценката на СЗО, че по-малко от 10 процента от населението вече е заразено, колективният имунитет може вече да се е изпълнил или бързо да се приближава до реализиране – и всичко това чрез естествено придобит имунитет.
Д-р Джоузеф Меркола е основател на Mercola.com. Многократно награждаван лекар остеопат, автор на бестселъри в областта на естественото здраве, неговата основна визия е да промени съвременната здравна парадигма, като предостави на хората ценен ресурс, който да им помогне да поемат контрола върху здравето си. Тази статия първоначално е публикувана на Mercola.com
